Многобройните къщи, съхранили характерната родопска архитектура, калдъръмените улици, сводести мостове на реката, характерния говор, песни и обичаи на местните хора дават възможност на всеки посетител да се докосне до българската култура и родопска самобитност. За паметници на културата са обявени 97 обекта – къщи, мостове и църкви. Най-старите къщи датират от началото на 19 век и са с типичния за този край архитектурен стил.

През годините на османско владичество са правени опити за ислямизиране на местното население, но всички те остават безуспешни. В селото все още се разказва история за спасяването като „по чудо“ на местното население при един от тези опити в местността Люлката. В крайна сметка хората останали с вярата си, която през годините растяла и служела като опора за запазване на будния български дух в селото. В годините преди Освобождението Широка лъка играе ролята на най-големия културен и просветен център в Родопите. Благодарение на това, след 1878г. селото става административен център на Рупчоска околия, попадайки в малката част от територията на Родопите, освободена същата година.

Широка лъка представлява интересен и примамлив обект. Тук от малчугана до столетника, всички знаят да пеят и го правят постоянно и навсякъде. Цялото село пее. Като че ли певческата дарба лежи в основата на широколъшката душа – песенното богатство се онаследява от поколение на поколение. А това богатство е много голямо. Репертоарът на по-възрастните наброява стотици разнообразни стари песни.

Като потвърждение на факта, че в Широка лъка се пази, почита и изпълнява родопската музика в най-чистия ѝ вид, на 1 септември 1971г. се открива Средно Музикално Училище – едно от двете в България. Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка”, каквото име носи днес школото, продължава да обучава най-талантливите певци, танцьори и музиканти в народното творчество. Възпитаниците на училището, реализирали се като изпълнители и преподаватели, са пазители и преносители на българското изкуство от всички фолклорни области.

Възроденият от ученици от основното училище традиционен пролетен празник Лазаровден се празнува в събота, на 8-я ден преди Великден.

Празник на селото е храмовия празник на Църковния празник „Успение Богородично” – 15 август.
Освен културата си, селото и района около него са съхранили естествената природна среда, обитавана от богато разнообразие на растителни и животински видове. Територията е покрита предимно от вековни иглолистни гори, допринасящи за колорита на пейзажа във всички сезони. От тук тръгват няколко туристически маршрута, достигащи най-високите части на Родопите, до природни забележителности като пещера Ледницата и скална забележителност „Момата“. Част от маршрутите достигат до планински хижи, а някои предлагат възможност за по-дълги приключения, свързвайки се с други маршрути.

Забележителни са природни скални образования до селото: Момата, наподобяващ на мома с хурка и Главата с форма на човешка глава в профил. Легендата за скала Момата разказва за красивата родопска девойка Каня, която за да спаси честта и вярата си, се изкачила на високата скала и се помолила Бог да я превърне в камък. И чудото станало.